България е на
три морета при цар Иван Асен II - възстановяват се правата на Патриарха
и се сменя целият гръцки клир с български свещеници! В българската история
няма по-изкусен държавник и дипломат от цар Иван Асен II. Когато поема властта,
политическата обстановка на Балканите е много сложна - България е заобиколена
от враждебно настроени държави, които непрекъснато са в остри междуособици,
завършващи не само с военни действия, но дори и с войни. Благодарение на
гъвкавата си и умела политика цар Иван Асен II успява да си върне почти всички
земи, загубени по време на царуването на цар Боил - Белградска и Браническа
област, които България получава след преговори с унгарския крал Андрей II,
заздравява отношенията си с Латинската империя, дори става Регент на малолетния
им император Балдуин II, в резултат на това България си възвръща и Пловдивска
област. Цар Иван Асен II става безспорен владетел на Балканския полуостров след
битката при Клокотница, близо до Хасково, на 9 март 1230 г. - българите
пленяват епирския владетел Теодор Комнин заедно със семейството му, пленена е и
цялата му ромейска войска, оцеляла след страшната битка. Според
летописците цар Иван Асен II проявил човеколюбие и скоро след битката
освобождава всички пленени войници. Проявеното благородство е високо оценено от
епирските ромеи на Тесалия, когато цар Иван Асен II нахлува с войските си на
тяхна територия, местните ромеи не оказват съпротива, в резултат на което
българските войски успешно завладяват редица крепости и селища. Така цар Иван
Асен II изгражда "България на три морета" - от Черно до Бяло и до
Адриатическо! Това голямо събитие е увековечено от цар Иван Асен II с надпис,
който той поставя върху каменна колона в църквата "Св.
Четиридесет мъченици" в столицата Търново - надписът гласи: "В лето
1230, трети индикт, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на
българите, син на стария цар Асен, въздигнах от основи и с живопис украсих
докрай пречестната тази църква в името на светите Четиридесет мъченици, с
помощта на които в дванадесетата година от царуването си разбих гръцката войска
и самия цар кир Теодор Комнин и плених войските му боляри. И цялата му земя
превзех от Одрин до Драч - гръцка още арбанишка и сръбска.Намиращите се около
Цариград градове и самия този град владееха франките, но и те се покориха на
десницата на царството ми, понеже цар освен мен нямаха и благодарение на мен
съществуваха. Защото така повели Бог и без него ни дело, ни слово се изпълнява.
Нему слава во веки веков". В чест на победата при Клокотница и
разширяването на България на три мо цар Иван Асен II наредил да се отсекат
юбилейни златни монети - това е единствената златна монета, отсечена в
средновековна България. Веднага след завладяването на Македония през 1201 г.,
цар Иван Асен II възстановява и правата на българския патриарх върху целокупна
"България на три морета", като поставя Охридската българска архиепископия
в негово подчинение, (преди това време целият клир на архиепископията е бил
гръцки - от митрополита и епископите до свещениците)! През цялото си управление
цар Иван Асен II проявява особено внимание и благочестие към обновената
българска църква - това се потвърждава от "Синдик на българската
църква", където се казва: "Великият и благочестив цар Иван Асен, син
на стария цар Асен, който, като имаше голяма любов към Бога, прослави и
просвети българското царство повече от всички български царе, които бяха преди
него, който създаде манастири и ги украси богато със злато, бисери и скъпоценни
камъни и всички свети и божествени църкви надари с много дарове и обяви пълна
свобода за тях, а всички свещенически чинове - архиереи, свещеници и
дякони, почете с голяма чест". Ето защо можем да обобщим, че след 1230 г.,
православната църква в Македония е напълно българизирана! Цар Иван Асен II е
направил много и за разширяването на търговските връзки със съседните страни -
през 1230 г., е издал дарствена грамота, с която разрешава на дубровнишките
търговци да развиват безмитна търговия върху определени територии в България.
През 1241 г., цар Иван Асен II умира и веднага след неговата смърт България е
сполетяна от голямо татарско нашествие, настъпват и сериозни сътресения в
дворцовия живот на страната ни - възникват различни интриги, военни проблеми,
на престола се възкачва Михаил II Асен, от брака на Иван Асен II с Ирина,
дъщерята на бившия епирски владетел Теодор Комнин. Никейците и епирците ни
нападат и последователно превземат Сяр, Мелник, Родопската област и Средна
Македония, градовете Стоб, Велбъжд, Скопие, Велес, Просек и др., губим и
крепостите Воден, Острово, Битоля, Охрид и Прилеп, на практика отново губим
цяла Македония. През 1253 г., след смъртта на никейския император Йоан Ватаци,
българската войска напада изненадващо Никейската империя и успешно си възвръща
Родопската област, като превзема редица крепости без особена съпротива, защото
българската войска е получила силна подкрепа от българското население, живеещо
по тези земи. Скоро след това никейците са прогонени от Беломорието и
Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар