Животът днес налага на всички да четат и да учат много нови неща. Целта е да се пробуди у всеки човек творческия усет към нови знания и учащият да може бързо и лесно да долавя, чувства и разбира особеностите на речта и да свиква бързо да си служи с тях!
След теоретически и практически анализ на публикации и изследвания на наши и чужди автори, посветени на техниката на четенето, се установява от редица автори, че: 1. По зрителния канал ние възприемаме информация 100 пъти по-голяма, отколкото през слуховия; 2. Човек със средни способности може да прочете за 1 час между 27-30 хиляди думи, а за същото време да чуе само 9000! Но 30 хиляди думи не може да бъде предел в четенето. Чрез съответни упражнения цифрата може да се удвои, а при много по-способни хора – десеторно. Нашите полиглоти, (проф. Благой Мавров е говорил свободно 15 чужди езици, а Светослав Колев – 40 езици), са отделяли особено важно внимание на изучаването на чуждите езици, като с това са свързвали основното, ненадминато средство за трениране на паметта и за повишаване на общата и специална култура, „Един чужд език е едно оръжие в борбата на живота”, „Човек е толкова пъти човек, колкото чужди езици говори”, „Четеше извънредно бързи и много. Четеше наум. Никога нищо не сме чели на глас. Това много бави!” Практиката показва, че който не знае нито един чужд език, се затруднява да научи наизуст и най-малкото количество нови термини и понятия, дори на родния си език, не схваща бързо, проявява една обща умствена инертност, ограниченост и се затруднява да разшири знанията си!
Процесът на четенето има две страни: прочитането и запаметяването на прочетеното. Колкото ъгълът на зрението е по-голям и по-висок, толкова повече знаци могат да се обхванат. Несвързани помежду си знаци ще съобщават естествено по-малка информация от свързаните знаци – думи и словосъчетания. Установено е например, че шест думи могат да съдържат 50 бита информация, докато седем букви само 33 бита, а девет цифри – 9 бита. Колкото знаците са по-наситени, по-богати с информация, толкова по-лесно ще се осъществи запаметяването им. Освен това колкото са по-малко „спирките” на окото върху един ред, толкова четенето е по-бързо. Окото има десет пъти по-голяма пропускателна способност от ухото!
Съществуват три основни недостатъка в традиционните методи на четенето: 1. Фонетизация (скоростта на четенето се свежда до скоростта на говоренето, особено при малко грамотни хора, когато четат на глас). Скоростта на говоренето е средно 150 думи/минута.
2. Малък ъгъл на четеното (част от текст, който се възприема в точките А, В, С, Д, Е).
3. Регресия (връщане назад поради недоразбиране). За оптимална скорост на четенето се приема 800 – 1000 думи/минута.
При бързи скокообразни движения на очите и разсеяно внимание съществува опасност понякога да се смесят близки по написване думи и да се наложи да се върнете назад, за да разберете все пак смисъла на прочетеното: “Месестият месия е местен”.
Съществуват три доказали ефективността си насоки, водещи към ускоряване на четенето:
1. Подобряване на рецептивните възможности при четене на текст чрез увеличаване хоризонталния и вертикалния ъгъл на зрението, намаляване момента на фонетизация, премахване на връщането назад и разсеяното внимание при четенето.
2. Създаване на умения и навици за прочитане на определен обем текст в предварително ограничено време, анализът му с цел създаване на умение да се разграничава същественото от несъщественото, теоретичното от емпиричното, основанието от обосновката, да се разкриват основните моменти и да се издирват къде предварително са съобщени в текста.
3. Подобряване на разбирането и запаметяването на текста чрез увеличаване интереса към изложеното и създаване на навици за подбиране на четива съобразно с предварително поставена цел, която да съответства на обществените потребности и идеали в даден период от социално-икономическото и политическото развитие.
Упражненията за ускоряване ритъма на четене ще съдействат за активизиране на мисленето и паметта, а с това ще се подобри и активизира всеки учебен процес, ще допринесе за формирането на личността, на специалиста, мирогледното й израстване във всеки даден момент от време, за да бъде действително на съвременно равнище! Упражненията целят да превърнат заученото в привична проява, за да може учащият да си служи по-добре с езика в живота.
Много е ценно да ускорявате ритъма на четенето, като откривате с необходимата бързина, (която постоянно да се увеличава с тренировки), преднамерено направени грешки, като ги изваждате на отделен лист и ги съпоставяте след това.
„Гимнастика на очите”, за да свикнете да обхващате печатния ред с по-малко спирания, т.е. точките А, В, С, Д, Е да се намалят и „скоковете” на очите ви да бъдат по-високи и по-дълбоки и да четете вертикално, като стигнете постепенно до четене само на първите две-три думи, първата и последната дума на всеки ред, без да се прескачат редовете. При това направете всичко възможно да не изпускате най-важното от съдържанието на текста.
За да се избегне излишната фонетизация, следва да се направят повече упражнения с по-дълги (многосрични) думи и словосъчетания, като се стремите да постигнете времето, което е било необходимо за прочитане на едносричните думи.
Един и същ текст, разположен вертикално, може да се прочете по-бързо от разположения хоризонтално, но думите не трябва да са една под една в колонките, а така, както са дадени във вестниците.
Професор Ламар установил, че добрите читатели успяват да обхванат средно от 15 до 30 знака между два „скока” на окото, което е около 3-4 думи, съставени от 4-6 букви. Следователно това е една скорост на четенето, към която трябва да се стремите, ако не я притежавате още. След упражнения с по два „скока” преминаваме към тройни „скокове”. Политиката на „разделяй и владей”: „Отстъпи незначително, за да запазиш същественото, дай с лявата ръка и отнеми с дясната”.
Подобряване разбирането и запазването на текста чрез увеличаване интереса към изложеното и създаване на навици за подбиране на четива: да се отхвърли ненужната информация и да се усвои най-важната – съставянето на телеграфичен текст. Началото и краят на текста са важни за читателя. Те определят постановката и целта на автора директно. Умението бързо да се открие „сигналната дума” в подобно на нея обкръжение. На вниманието на читателя се предлага текст, не по-дълъг от 1– 1,5 страница, без специални указания как да се чете, му се поставя задачата в определено най-кратко време да се запознае с текста, като: а) подчертае основните мисли; б) състави след това кратък план на текста; в) състави подробен план към текста; г) постави въпроси към текста. Най-важното е при изпълнението такива упражнения: а) те трябва да бъдат много и системно изпълнявани; б) да се създаде умението още от пръв поглед да се схваща основната мисъл на автора, ключовият израз; в) да се знае какво се търси и какво трябва да се намери.
Основната цел при четенето на роден и чужд език е да се получи информация непосредствено, без анализ, без допълнително размишляване върху езиковите форми и структури, без превод, без да се прибягва до помощта на речник. Препоръчвам активно да четете, когато сте освободени от физически и умствени натоварвания. Тогава упражненията ще дадат желания ефект.
Когато учите текстове служете си винаги с въображение и чувство – те ще развържат езика ви повече, отколкото ума и паметта, които са необходими, за да запомните обясненията, както волята и енергията са ви необходими, за да прилагате упътванията. За да заучите значението на даден израз, добре е да го свържете направо с предмета, (асоциативно мислене). По този начин текстът заживява в душата на учащия, за да твори нови изрази, а не папагалски да повтаря заученото.
Важен и ритъмът, а не времето. Трябва да се чете редовно, усърдно, системно – всеки ден поне по един час. По същината всички хора са еднакви, но по развитие са различни, затова всеки сам ще определи, колко време ще трае ритъмът на четене. От ритъма на работата зависи не само колко нови знания ще бъдат усвоени, но и ще може да засили паметта и ще се пробудят най-тънките, редки и блестящи трепети у човека, трепетите на Волята. А волята събира усилията на човека подобно на лупа, която събира слънчевите лъчи и подпалва цигарата; същите лъчи, разпилени без лупа, не биха могли нищо да запалят! Ето защо всичко зависи от Слънцето, което грее в съзнанието на всеки човек! ! Накрая бих пожелал на заинтересованите да бъдат постоянни в своя труден, но твърде плодоносен път към достигането на целта – бързото, насочено, пълноценно четене! Не спирайте да четете!
Stoyantzenev.simplesite.com
