На море, но къде?

Настъпи сезонът, в който много българи стягат куфарите за почивка на море. За задоволяване на това желание на родното черноморие, съществуват както обективни, така и субективни фактори: така например неголямата брегова ивица не позволява едновременното пребиваване на повече от 700-800 хиляди летовници. Страната ни се намира в неблагоприятно положение и по такава важна характеристика като продължителността на активния плажен сезон, която е около 3,5 месеца. Климатичните условия създават обективни затруднения за неговото удължаване. В сравнение с конкуриращите ни страни, развиващи морски туризъм, нашите курорти имат най-конкурентни предимства по следните показатели: чистота и прозрачност на морската вода, спокойно море, плитки крайбрежни води, чистота и качество на пясъчната плажна ивица, дюнни образувания, незначителни приливи и отливи, липса на морски хищници и други. Негативна страна е презастрояването – алчността на новобогаташите превърна черноморието ни в голям столичен квартал „Младост”, „Люлин”, „Обеля”…, алчността е най-могъщия наркотик!? Тази урбанизация на черноморието ни отблъсква голяма част от потенциалните туристи! Комплексният анализ и оценка на потенциалните възможности показва, че страната ни е конкурентноспособна основно през юли и август, което съвпада със сезонния връх при използването на годишните отпуски. По-неконкурентноспособен е нашият летен, морски туристически продукт през май и октомври, поради ограничените възможности за къпане в сравнение с южната част на Средиземноморието. След преломната 1989 година всеки българин има свободата да избира къде да отиде на море – много хора вече ползват годишния си отпуск на две части, с което се постига по-бързо и по-добро възстановяване на организма, а това има не само социален, но и икономически ефект! За постигане но по-голяма ефективност от туризма у нас, трябва да се стимулира развитието на несезонни видове туризъм на базата на независещи от климата туристически ресурси! Такъв вид ресурси са балнеоложките природни находища на минерални води и пелоиди (лечебна кал), които са основа за медицинския или т.нар. балнеолечебен туризъм, придобиващ все по-голяма актуалност. От направено проучване в 27 СПА центъра в 14 български СПА курорта, е установено, че основните пазари за българския СПА продукт са България (43%), Великобритания, Германия и Русия (между 9 и 12% дял всяка), както и Израел, Дания, Холандия (3% дял за всяка). Характерна особеност, свързана с доминиращите лечебни функции и слабата зависимост на ефекта на основните ресурси от климатичните промени, е сравнително слабата сезонност на функционирането та балнеоложките ни курорти, които са над 60. Те функционират през цялата година, така подпомагат туристическата ни индустрия да преодолее острата сезонност, създадена от лятната рекреация или зимния спортен туризъм. Медицинският туризъм е една от концепциите, които отразяват гъвкавостта в процесите на глобализация!
Correct-if.blogspot.com