Трудностите около
провеждането на икономически реформи в България през последните десетилетия
налагат задълбочено изучаване на опита на страни, изпаднали в близка до нашата
ситуация и прилагането у нас на най-добрите и най подходящите практики. Поради
изчерпаните възможности най-вече на кейнсианството, в края на 70-те и началото
на 80-те години на миналия век, в САЩ
приемат една нова разновидност на икономическия консерватизъм, наречена
„икономика на предлагането”. Тя бива
поставена в основата на водената от 40-ия американски президент Р. Рейгън
икономическа политика и затова още се нарича „Рейгономика”. С тази политика той
поведе „кръстоносен поход” срещу
социализма и го докара до крах за няколко години! В Европа проводник на
Икономиката на предлагането става тогавашната министър-председателка на
Великобритания М. Тачър („Желязната Лейди”). Идеолозите на „съплайсайдърите”,
(supply-side economics – икономика на предлагането), са
ревностни поддръжници на частното предприемачество, на идеята за неговото
развитие в условията на пълна и
неограничавана от нищо свобода! Икономиката на предлагането има допирни точки
със съвременния монетаризъм – намаляване на данъците, за да може да се
стимулират спестяванията и производствените инвестиции. Целта на доброто
правителство е да стимулира производството, а на лошото – да стимулира
потреблението! Хората основават своите постъпки на стимули, а когато се изменят
тези стимули и хората изменят поведението си! Разработването и въвеждането на
стимули, които да въздействат не толкова върху краткосрочния, а върху
дългосрочния икономически растеж, ще доведат до фина настройка на икономиката –
управление на макро равновесието! В основата на стопанския растеж и
увеличаването на богатството лежи принципът: „Дайте и ще ви бъде дадено”! Една
политика на преразпределение на доходите ще влоши бедността – труд, семейство и
вяра са единствените лекарства за бедността! Свободното общество трябва да бъде
справедливо общество – да тушира социалното неравенство не със социална
политика, а с мотивиране на висок растеж с помощта на стопанска политика,
създаваща условия за динамично преструктуриране на икономиката чрез
използването на икономически лостове – цени, данъчна ставка, съкращаване на
административните (държавните) разходи и т.н. От казаното дотук може да се
направят следните изводи: Първо, икономиката на предлагането е закономерен
продукт на променилите се условия на възпроизводство в САШ през 70-те години на
ХХ век. През този период почти всички страни и най-вече САЩ се изправят
пред следните пет основни проблема:
забавени темпове на икономически растеж; високи темпове на инфлация; ниско равнище на спестяванията; широки граници на колебание на лихвения
процент; продължителен дефицит във
(федералния) бюджет на страната. Господстващият модел на макро политика вече не
е в състояние да даде отговор както на традиционните, така и на ново
възникналите проблеми в страните с развита пазарна икономика. Създават се
предпоставки за завой в икономическата теория и стопанска практика. Концепцията
на икономиката на предлагането започва с проблемите на икономическия цикъл и
растежа. Данъчните улеснения са
средство, за да се постави икономиката отново в движение! Тази концепция е
израз на все по-засилващата се тенденция за утвърждаване на дребния и средния
бизнес, на неговото участие в предприемаческата конкуренция, изтъкването на
преден план на такива фактори като поемането на риск, изобретателство, постиженията
в областта на иновациите в производството, обучението на персонала и други.
Между подбудителните мотиви у хората към стопанска дейност и размерите на
пределната данъчна ставка е налице обратна зависимост. Намаляването на данъците
особено върху високите доходи, както и увеличаването на амортизационните норми,
ще доведе до увеличаване на инвестициите, следователно съвсем естествено и до
повишаване темповете на икономически растеж. Богатството е не толкова резултат
на парите, колкото на волята! Вярата и въображението са най-ценният капитал на
една икономика! Единствено отделните индивиди са носители на оригиналност! Администрациите
и институциите се страхуват от рискове и от конфронтизъм – държавата оказва
сковаващо влияние върху психологическите средства за производство (морала и
вдъхновението на човека в икономиката) и подкопава съзнанието на капиталиста –
това, че трябва първо да даде, а след това да чака да получи! Главната идея се
състои в това, че хората работят не за да плащат данъци! Понижаването на
данъчните ставки върху доходите от труда, лихвите и дивидентите би се отразило
изключително благоприятно върху спестяванията, а оттам по веригата върху
инвестициите и икономическия растеж. Политика, насочена към увеличаване
доходите чрез различни помощи на бедните, руши психологическата връзка между
усилието и резултата от труда. Безработицата е свързана с движението на
производствените фактори, с подбудите за стопанска активност, с трайните мотиви
на стопанските агенти да осъществяват производствена дейност. Следователно
изходът трябва да се търси в стимулиране на стопанската активност!
