Икономика на предлагането („Рейгономика”)

Трудностите около провеждането на икономически реформи в България през последните десетилетия налагат задълбочено изучаване на опита на страни, изпаднали в близка до нашата ситуация и прилагането у нас на най-добрите и най подходящите практики. Поради изчерпаните възможности най-вече на кейнсианството, в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, в САЩ  приемат една нова разновидност на икономическия консерватизъм, наречена „икономика на предлагането”.  Тя бива поставена в основата на водената от 40-ия американски президент Р. Рейгън икономическа политика и затова още се нарича „Рейгономика”. С тази политика той поведе „кръстоносен поход” срещу  социализма и го докара до крах за няколко години! В Европа проводник на Икономиката на предлагането става тогавашната министър-председателка на Великобритания М. Тачър („Желязната Лейди”). Идеолозите на „съплайсайдърите”, (supply-side economics – икономика на предлагането), са ревностни поддръжници на частното предприемачество, на идеята за неговото развитие  в условията на пълна и неограничавана от нищо свобода! Икономиката на предлагането има допирни точки със съвременния монетаризъм – намаляване на данъците, за да може да се стимулират спестяванията и производствените инвестиции. Целта на доброто правителство е да стимулира производството, а на лошото – да стимулира потреблението! Хората основават своите постъпки на стимули, а когато се изменят тези стимули и хората изменят поведението си! Разработването и въвеждането на стимули, които да въздействат не толкова върху краткосрочния, а върху дългосрочния икономически растеж, ще доведат до фина настройка на икономиката – управление на макро равновесието! В основата на стопанския растеж и увеличаването на богатството лежи принципът: „Дайте и ще ви бъде дадено”! Една политика на преразпределение на доходите ще влоши бедността – труд, семейство и вяра са единствените лекарства за бедността! Свободното общество трябва да бъде справедливо общество – да тушира социалното неравенство не със социална политика, а с мотивиране на висок растеж с помощта на стопанска политика, създаваща условия за динамично преструктуриране на икономиката чрез използването на икономически лостове – цени, данъчна ставка, съкращаване на административните (държавните) разходи и т.н. От казаното дотук може да се направят следните изводи: Първо, икономиката на предлагането е закономерен продукт на променилите се условия на възпроизводство в САШ през 70-те години на ХХ век. През този период почти всички страни и най-вече САЩ се изправят пред  следните пет основни проблема: забавени темпове на икономически растеж;  високи темпове на инфлация;  ниско равнище на спестяванията;  широки граници на колебание на лихвения процент;  продължителен дефицит във (федералния) бюджет на страната. Господстващият модел на макро политика вече не е в състояние да даде отговор както на традиционните, така и на ново възникналите проблеми в страните с развита пазарна икономика. Създават се предпоставки за завой в икономическата теория и стопанска практика. Концепцията на икономиката на предлагането започва с проблемите на икономическия цикъл и растежа.  Данъчните улеснения са средство, за да се постави икономиката отново в движение! Тази концепция е израз на все по-засилващата се тенденция за утвърждаване на дребния и средния бизнес, на неговото участие в предприемаческата конкуренция, изтъкването на преден план на такива фактори като поемането на риск, изобретателство, постиженията в областта на иновациите в производството, обучението на персонала и други. Между подбудителните мотиви у хората към стопанска дейност и размерите на пределната данъчна ставка е налице обратна зависимост. Намаляването на данъците особено върху високите доходи, както и увеличаването на амортизационните норми, ще доведе до увеличаване на инвестициите, следователно съвсем естествено и до повишаване темповете на икономически растеж. Богатството е не толкова резултат на парите, колкото на волята! Вярата и въображението са най-ценният капитал на една икономика! Единствено отделните индивиди са носители на оригиналност! Администрациите и институциите се страхуват от рискове и от конфронтизъм – държавата оказва сковаващо влияние върху психологическите средства за производство (морала и вдъхновението на човека в икономиката) и подкопава съзнанието на капиталиста – това, че трябва първо да даде, а след това да чака да получи! Главната идея се състои в това, че хората работят не за да плащат данъци! Понижаването на данъчните ставки върху доходите от труда, лихвите и дивидентите би се отразило изключително благоприятно върху спестяванията, а оттам по веригата върху инвестициите и икономическия растеж. Политика, насочена към увеличаване доходите чрез различни помощи на бедните, руши психологическата връзка между усилието и резултата от труда. Безработицата е свързана с движението на производствените фактори, с подбудите за стопанска активност, с трайните мотиви на стопанските агенти да осъществяват производствена дейност. Следователно изходът трябва да се търси в стимулиране на стопанската активност!