ПАЗАРът е
специално място, където продавачите и купувачите се срещат, за да правят
покупко-продажба на стоки и услуги, и където се определя цената и обема на
производството. Валутен пазар е пазарът
на особен вид стока, наречена валута. Валутен пазар представляват фондовите
борси, където се котират чуждестранните ценни книжа и се извършват сделки с
тях. Валутата е парична единица, лежаща в основата на паричната система на
дадена страна – лев, евро, долар, рубла и т.н., валута са чужди парични знаци и
монети или платежни средства за международни плащания, изразени в чуждестранна
валута (чекове, преводи, акредитиви, трати, облигации, съкровищни бонове и
др.), означаващи задължения или вземания от други страни и наричани още
„девизи”. Стоката валута не е както всички останали, а най-често това са
остатъците по текущите сметки на участниците във валутните сделки. Участници в
сделките с валута са клиентите на централните банки, търговските банки,
борсите, валутните брокери (посредник при извършване на валутни сделки между
търговски банки, фирми и др.). В кризисни моменти с валута търгуват нелегално и
отделни лица, наричани „чейнчъджии”. Валутните сделки могат да бъдат както
касови – непосредствена размяна, наричана „спат”, така и срочни – с уговорката
да се получи валутата в определен срок (форучръд), а още и комбинирани (сиап).
Цената, по която се купува и продава валутата, се нарича „курс”, което
представлява отношението на местната валута към чуждата или между две чужди
валути. Банките, борсите, брокерите определят курс „купува и продава”,
(съотношението по което се разменят националните парични единици на отделните
държави или цената на една национална парична единица, изразена в националните
единици на други страни). Разликата между курс „купува и продава” (марж), представлява
печалбата при валутните сделки. Търсенето и предлагането на дадена валута на
валутния пазар определя нейната „котировка”, т.е. мястото й в обявените курсове
„купува” и „продава” в сравнение и по отношение на другите валути. На валутния
пазар не излизат валутите на всички страни, а само тези на най-развитите
индустриални държави. На първо място в нашите банки сега стои еврото, (защото
левът е „вързан” за него), след него са доларът и швейцарският франк.
Повишаването и намаляването на курса на долара означава за нашия лев обратен
курс – съответно намаляване или увеличаване. Особено важно е да се знае, че
притежаването на чужда валута носи риск от промяна в курса, затова ежедневно
трябва да се следи този курс и да се реагира адекватно. Необходима е и гъвкава
валутна политика от страна на държавата – система от мероприятия, насочени към
регулиране на постъпленията и плащанията с чужбина, поддържане на националната
валута, натрупване на конвертируеми валутни средства и тяхното правилно
използване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар