Данъкът

Данъкът е задължително и безвъзмездно изземване от държавата в парична форма на част от доходите и от имуществата на гражданите или предприятията по начин, предписан от данъчните закони. От библейската мъдрост „…от кесаровото, кесарю”, та до ден днешен…, данъкът е средство за реализиране на приход в бюджета, затова неговата функция е винаги фискална, независимо от това, че данъците биват преки и косвени, например данъкът върху общия доход е пряк и се събира непосредствено и в зависимост от размера на общия доход на физическото или юридическото лице. Данъкът върху добавената стойност и акцизите са косвени и се събират от крайния потребител посредством производителите или търговците. Ще се спрем на най-внасяните данъци:  Данъкът върху добавената стойност (ДДС) и акцизите – косвен данък, чрез който се формират над 50% от приходите в държавата. Той е продукт на ценовата политика, основно на държавата и затова някои не могат да си обяснят как един литър лимонада е далеч по-скъп от литър мляко или 1 кг. жито – обяснението е в ДДС. С този данък се облагат оборотите от продажбите на потребителски стоки и услуги от местно производство и от внос. С акцизи се облагат част от тези стоки и услуги, предвидени в тарифата на акцизите (петролни продукти, алкохол, цигари и др.). Не се плащат ДДС и акцизи за стоки , предназначени за износ. За разлика от повечето развити страни, където ДДС е диференцирано, у нас ДДС има единна ставка от 20% с „оправданието”, че това улеснява събираемостта му…!? А „източването му…!? Данъкът върху общия доход (ДОД) е пряк и с него се облагат резултатът и остатъкът от брутния доход на фирмата след приспадане на направените присъщи разходи през периода. С този данък по чл. 4 и 6 от ЗДОД се облагат доходите и  на физическите лица от трудово възнаграждение, независимо дали са наети или участват в разпределението на печалбата на фирмата. По реда на чл.4 от ЗДОД към трудовото възнаграждение на лицата се прибавят и всички допълнителни парични и натурални възнаграждения. Ставката и на този данък е единна – 10%, затова още го наричат „плосък”, отново с „оправданието”, че това улеснява събираемостта му…, но така се засили още повече социалното неравенство между бедните и богатите – бедните станаха по-бедни, а богатите още по-богати!? Затова се казва, че „само данъците и смъртта са гарантирани” у нас…!? Докато за бизнесмените в развитите страни едно от личните им достойнства е редовно и акуратно изплащане на данъчните задължения към държавата, то у нас данъците не могат да се считат за морални задължения, тъй като те служат за раздуване на „паразитната мрежа от покварена бюрокрация”…!? „Държавата е истински паразит, в която мързеливите, наглите и кариеристите прогресират по-бързо, отколкото хората, които честно се трудят”…!? За данъкоплатеца, с оглед вземане на най-правилните решения, трябва да са му ясни в най-големи подробности „правилата на играта” – да познава в детайли финансовата отчетност на данъкоплатеца, за да може по-добре да се грижи за финансовите си интереси!

сorect-if.blogspot.com