Stoyan Tzenev

Можем ли вечно да живеем назаем?! "Пробойните" в ДДС-ето през последните 2 години доведоха до дефицити в бюджета, заради лобистки интереси - "играта" с пенсиите, със заплатите, с енергийните помощи и какво ли още не, доведоха до огромен дефицит за години напред...!? А това предполага и огромни заеми! Можем ли вечно да живеем назаем?! НЕ!!! Затова Министерството на финасиите поиска въвеждането на нов данък "Свръхпечалба" за всички юридичеки лица, а как ще го съберат, те си знаят...!? Връщане към единна ставка на ДДС - 20%, увуличение на ТОЛ таксите със 100%, увеличение на концесионните такси с процента на инфлацията, 100% изземване на дивидента от държавнните предприятия и т.н., до края на света...!? Всички ще плащаме за лево-десните политически, популистки, безумни решения!? В България се събират две групи данъци: преки и косвени. Разграничаването им се основава на два критерия: 1) в завиисимост от това дали платец и данъчен носител са едно и също лице; 2) обекта или предмета на облагане. От тази гледна точка преките данъци имат обект на облагане имущества, фактори на производство, които са потенциален източник на доходи или самият доход, но при неговото реализиране или получаване. Косвените данъци облагат дохода при неговото разходване за покупки на стоки и заплащане на услуги. Косвените данъци се калкулират в цените на стоките и услугите и водят до тяхното нарастване. Обектът на облагането и характерът определят косвените данъци като данъци върху потреблението или данъци върху разходите. Те биват универсални (ДДС) и селективни (акцизи и мита), т.е. неперсонифицирани - прилагат се без пряка връзка с доходите и имуществото на платците. Косвените данъци са лесно поносими, защото се включват в цените на малки чакти и плащането им е почти незабележимо, те са рентабилен приходоизточник за формирането на държавния бюджет с дял над 50%; контролът върху обектите на облагане и платците е относително лесен и ефикасен, отколкото установяването на дохода на платците при преките данъци, затова постъпленията от косвените данъци са равномерни и по-сигурни за бюджета, а при инфлация тези постъпления нарастват! Смята се, че косвените данъци са антисоциални, защото са пропорционални и хората с по-ниски доходи плащат относително по-висок данък в сравнение с тези, които получават по-високи доходи!? Този аргумент е оборим с факта, че при косвените данъци данъчната тежест се разпределя пропорционално на потребяваните количества - който консумира повече, плаща повече, освен това облагането на потреблението създава стимули за спестяване и натрупване! Основна характеристика на универсалните данъци (ДДС) върху потреблението е широкияг обхват на тяхното прилагане, те са адвалорни - определят се в процент от стойността на облаганата стока или услуга. Селективните данъци (акцизи и мита) върху потреблението може да бъдат адвалорни или специфични (определят се в пари за определен физически обем). България и Дания са единствените страни с единна ставка по ДДС в целия ЕС, като ние правим известни изключения през последните години, затова не можем да напълним хазната...!? По-добре е да се съберат данъците в хазната, а после да се подпомагат най-нуждаещите се, а не всички "на калпак", както правят през последните години "десни политики с леви мерки"...!? Леви-десни и празна хазна...!? "Има ли у каасата, има и на масата! Нема ли у касата, нема и на масата, и започват скандалите"...!? Край на безплатният обяд! Затягаме коланите! Можем ли вечно да живеем назаем?! НЕ!!!