На 4 март мина Холивуския звезден парад по 152 метровия червен килим. А в „Долби тиатър” водещият, комикът Джими Кимън шеговито предупреди наградените да не бързат да стават от местата си, за да не се повтори миналогодишният гаф, но въпреки направения гаф, той пак е водещ…!? Филмът „Формата на водата” направо „изби рибата”, като грабна 4 Оскара от 13 номинации, въпреки скандала за плагиатство…, на второ място е „Три билборда извън града” с Оскар за главна женска роля и Оскар за мъжка поддържаща роля – при награждаването бе отправен призив за равенство между половете и расите. На тазгодишната церемония не бе спазен официалният „дрескод” – вместо черни рокли жените носеха цветни в знак на протест срещу сексуалното насилие, дори повечето от тях носеха специална жълта игла в знак на протест срещу носенето на оръжие. Идеята за Оскари се ражда в главата на киномагната Луис Б. Майер, основателят и дългогодишен президент на МГМ („Метро Голдуин Майер”) по време на работна вечеря през 1926 г., той предлага идеята да се създаде Академията за филмово изкуство, обединяваща всичките браншове в киното. Това бил идеалният вариант да се държат под контрол многобройните синдикати. Художественият директор на компанията Гибсън оформя наградата – фигурата на рицар върху филмова ролка с меч в ръка, (статуя на скулптура Джордж Стенли). Първата церемония е траела само 15 минути и е струвала „жълти стотинки”, а сега трае по 3-4 часа и струва над 40 милиона долара…!? Церемонията, която се провежда от 30-те години на миналия век, има свой строго определен регламент, представлява американската мечта и би трябвало да отличи тези, които са най-талантливи. От всички тези неща е съхранен единствено строгият регламент, макар и той да не е така строг вече… Критериите на журито отдавна са твърде субективни…, разбира, се това се прави от години – „Златният век” на Холивуд отдавна умря… Години, дори десетилетия от актьора се изискваше да пее, да танцува и да играе – едва ли не всичко, и то с еднакъв успех! Било е почти непосилно да разсмееш или да разплачеш публиката, като в същото време се изявяваш в театрални постановки на Бродуей с по няколко представления на ден. Няма ги и някогашните „звезди” – повечето не са между живите, а оцелелите, (наричани „Динозаври”) имат едничката утеха да се събират на партита, където с носталгия да си припомнят как е било тогава и колко лошо е сега… Киното, (по-точно американското кино, защото то помете всичко останало) се превърна в индустрия, където изкуството „коленичи” пред високите хонорари. А хората на изкуството трябва винаги да сеят Любов, за да жънат Мир!
Coreit-if.blospot.com
