Индустрията на гостоприемството (от англ. Hospitality) е обобщено понятие за хотелиерството и е основа за съществуването и развитието на туристическата индустрия. Хотелиерството обединява всички дейности, свързани с обслужването на туристите: хотели, ресторанти, развлекателни, спортни и анимационни дейности, туристически агенции и транспортни фирми. Турист...ът има определени очаквания, породени от рекламата на продукта, в каква степен ще бъдат задоволени зависи от отделните субекти, създаващи туристическият продукт. Маркетингът в туризма, (в частност в хотелиерството) трябва да се съобразява с краткотрайността на хотелиерския продукт, тъй като неговия живот е изключително кратък – до 24 часа в денонощието, което е продължителността на една нощувка. Незаетата хотелска стая представлява безвъзвратно загубени приходи, което обяснява и невъзможността за складиране, (основната специфика на тази дейност). Фактът, че е наложително присъствието на туриста в хотела за производство и потребление на продукта, отхвърля познатите подходи от стоковия маркетинг, при който са разделени производствената и маркетинговите дейности. За хотелиерството е характерно това, че продуктът (обслужването) и маркетинга са в непрекъснато взаимодействие и част от общ неразделен процес. Има специално разработен модел за маркетинг-микса в хотелиерството (Модел на Рендган), който включва само: - продуктовия-микс – продукти и услуги, насочени за задоволяване на целия пазарен сегмент; - презентиращия-микс – който цели да превърне в осезаем и реален туристическия продукт за насърчаване и облекчаване на продажбите; - комуникационния-микс – обхваща средствата и каналите за убеждение и насърчаване на покупките, подчертавайки осезаемостта на продукта/услугите, съпроводен с мониторинг на туристическата удовлетвореност. Моделът на Рендган не подценява пласментната и ценова политики, но поставя акцента на спецификата на хотелиерския продукт.
От казаното дотук, можем да направим предварителния извод, че маркетингът и продажбите се различават в туризма. Да продаваш е опитът да накараш потребителя да купи. Маркетингът е процесът на откриване на това какво потребителят може да купи и след това да се произведе, комуникира и дистрибутира този желан продукт. Класическият комплекс от маркетингово въздействие, наречен маркетинг-микс, обобщава в себе си т.нар. „четири Р”: продуктова политика (product); пласментна политика (place); ценова политика (price); комуникационна политика (promotion). В сферата на туризма те се допълват от поне още три „Р” – people, physical evidence, process people - това е екипът от хора, които осигуряват продукта; physical evidence са материалните свидетелства за възможността продуктът да бъде доставен и ползван – сградата на хотела, интериора, оборудването, мебелите и т.н. Process е начина на предоставяне на услугите, като комплекс от дейности. Доколкото желаният комплекс от дейности в туризма се изменя, се изменя и маркетинговият микс. Създаването на туристическият продукт съвпада с потреблението му във времево и пространствено отношение. Това затруднява процеса на избор от страна на потребителите, които могат да оценят полезността само след акта „производство-потребление” . Невъзможността туристическият продукт да се складира е предизвикателство пред съгласуването на търсенето и предлагането. Човешкият фактор в предоставянето на туристическият продукт е изключително важен. Компонентът услуга в туристическия продукт изисква качествен човешки потенциал с подходяща квалификация, експертни възможности, добър практически опит, интелигентност, висока култура и обноски, общителност, изключителна вежливост и внимание към клиента, честност, почтеност, отзивчивост и обслужване винаги с усмивка. Клиентът е най-важният фактор за туристическата дейност и трябва да бъде обект на отлично обслужване!
Маркетингът в туроператорската и агентска дейност е приоритет и е по силите преди всичко на големите концерни и холдинги. Акцентът при маркетинговата дейност пада върху организираните пътувания с цел отдих и почивка. Съществено място заемат рекламната брошура и каталогът като средства за продажба на туроператорския продукт и каналите за реализация и дистрибуция. Маркетинговите проучвания изискват значителни ресурси, които варират между 5 и 15% от оборота на туроператора. Първи етап – планиране на туристическия продукт. Втори етап – селекция и избор на партньори, с които се установяват договорни отношения. На третия етап се определя крайната продажна цена на продукта, обусловена от провежданата ценова политика. Следва един от най-важните етапи: рекламата на туристическия продукт – включване в туристически каталози, брошури, представяне на туристически борси и изложения, в социалните мрежи, интернет и т.н. Основна роля за реализацията на туристическия продукт има мрежата от туристически агенти (посредници). Съгласно определението на Световната Туристическа Организация (World Tourism Organization - WTO), туристическите агенти изпълняват две основни функции – предоставянето на туристическа информация и посредничество при продажбата на отделни продукти/услуги, предлагани на туристическия пазар. От гледна точка на маркетинга турагентите имат значение за придвижването на туристическият продукт към крайния потребител. Тяхната задача е да го направят по-достъпен, като същевременно облекчават процеса на покупката за клиента. Съвременните средства за електронна търговия вече отнемат част от функциите на турагента – клиентът може сам да направи избора си онлайн, без посредници, без загуба на време и средства.
Стратегическото планиране определя какви маркетингови действия ще бъдат предприети, кога тези действия са необходими, кой е отговорен за провеждането им, кога и как ще бъдат завършени, как ще бъдат координирани. Тъй като организацията не може да контролира средата, в която функционира, тя е принудена да променя и адаптира методите си на действие. Трите основни групи проблеми, свързани с маркетинговите стратегии са: маркетингова сегментация, маркетингов микс и стратегии на растежа. Процесът на маркетинговото планиране в туризма трябва да бъде различен от този, прилаган в стоковия маркетинг. При стоковия маркетинг планирането условно може да се раздели на три етапа: пред-потребление, потребление и след-потребление. Основният акцент пада върху първия етап по отношение на планирането и внедряването на маркетинговата стратегия, докато вторият етап има незначително въздействие върху удовлетвореността от потреблението на продукта. Едва на третия етап, маркетингът получава обратна информация от потребителя, която показва нивото на удовлетвореност. На тази основа могат да се предприемат корективни мерки. Маркетинговото планиране в туризма значително се различава. Обхватът и съдържанието на първия етап са незначителни, като акцентът се измества върху втория етап. Това е така защото „производството” на туристическия продукт не може да се осъществи преди втория етап на пряко въздействие с клиента, (това е и основната специфика на туризма). Продуктът, цената, качеството и другите елементи на маркетинг-микса могат да бъдат видоизменяни в процеса на потребление. Това положение е като „ремикс” (от англ. remixing), което означава прекомбиниране, повторно разбъркване, като тези комбинации са възможни чрез непосредствено наблюдение по време на потребелението, което осигурява незабавна обратна информация. В резултат на това, обратната връзка в третия етап остава без особено значеине, което е пълна противоположност на материалната сфера при търговията със стоки.
Високите изисквания към персонала в сферата на туризма налагат неговата по-висока мотивация, за да се постигне по-високо качество в обслужването и удовлетвореност у туриста!
Stoyantzenev.simplesite.co m
От казаното дотук, можем да направим предварителния извод, че маркетингът и продажбите се различават в туризма. Да продаваш е опитът да накараш потребителя да купи. Маркетингът е процесът на откриване на това какво потребителят може да купи и след това да се произведе, комуникира и дистрибутира този желан продукт. Класическият комплекс от маркетингово въздействие, наречен маркетинг-микс, обобщава в себе си т.нар. „четири Р”: продуктова политика (product); пласментна политика (place); ценова политика (price); комуникационна политика (promotion). В сферата на туризма те се допълват от поне още три „Р” – people, physical evidence, process people - това е екипът от хора, които осигуряват продукта; physical evidence са материалните свидетелства за възможността продуктът да бъде доставен и ползван – сградата на хотела, интериора, оборудването, мебелите и т.н. Process е начина на предоставяне на услугите, като комплекс от дейности. Доколкото желаният комплекс от дейности в туризма се изменя, се изменя и маркетинговият микс. Създаването на туристическият продукт съвпада с потреблението му във времево и пространствено отношение. Това затруднява процеса на избор от страна на потребителите, които могат да оценят полезността само след акта „производство-потребление”
Маркетингът в туроператорската и агентска дейност е приоритет и е по силите преди всичко на големите концерни и холдинги. Акцентът при маркетинговата дейност пада върху организираните пътувания с цел отдих и почивка. Съществено място заемат рекламната брошура и каталогът като средства за продажба на туроператорския продукт и каналите за реализация и дистрибуция. Маркетинговите проучвания изискват значителни ресурси, които варират между 5 и 15% от оборота на туроператора. Първи етап – планиране на туристическия продукт. Втори етап – селекция и избор на партньори, с които се установяват договорни отношения. На третия етап се определя крайната продажна цена на продукта, обусловена от провежданата ценова политика. Следва един от най-важните етапи: рекламата на туристическия продукт – включване в туристически каталози, брошури, представяне на туристически борси и изложения, в социалните мрежи, интернет и т.н. Основна роля за реализацията на туристическия продукт има мрежата от туристически агенти (посредници). Съгласно определението на Световната Туристическа Организация (World Tourism Organization - WTO), туристическите агенти изпълняват две основни функции – предоставянето на туристическа информация и посредничество при продажбата на отделни продукти/услуги, предлагани на туристическия пазар. От гледна точка на маркетинга турагентите имат значение за придвижването на туристическият продукт към крайния потребител. Тяхната задача е да го направят по-достъпен, като същевременно облекчават процеса на покупката за клиента. Съвременните средства за електронна търговия вече отнемат част от функциите на турагента – клиентът може сам да направи избора си онлайн, без посредници, без загуба на време и средства.
Стратегическото планиране определя какви маркетингови действия ще бъдат предприети, кога тези действия са необходими, кой е отговорен за провеждането им, кога и как ще бъдат завършени, как ще бъдат координирани. Тъй като организацията не може да контролира средата, в която функционира, тя е принудена да променя и адаптира методите си на действие. Трите основни групи проблеми, свързани с маркетинговите стратегии са: маркетингова сегментация, маркетингов микс и стратегии на растежа. Процесът на маркетинговото планиране в туризма трябва да бъде различен от този, прилаган в стоковия маркетинг. При стоковия маркетинг планирането условно може да се раздели на три етапа: пред-потребление, потребление и след-потребление. Основният акцент пада върху първия етап по отношение на планирането и внедряването на маркетинговата стратегия, докато вторият етап има незначително въздействие върху удовлетвореността от потреблението на продукта. Едва на третия етап, маркетингът получава обратна информация от потребителя, която показва нивото на удовлетвореност. На тази основа могат да се предприемат корективни мерки. Маркетинговото планиране в туризма значително се различава. Обхватът и съдържанието на първия етап са незначителни, като акцентът се измества върху втория етап. Това е така защото „производството” на туристическия продукт не може да се осъществи преди втория етап на пряко въздействие с клиента, (това е и основната специфика на туризма). Продуктът, цената, качеството и другите елементи на маркетинг-микса могат да бъдат видоизменяни в процеса на потребление. Това положение е като „ремикс” (от англ. remixing), което означава прекомбиниране, повторно разбъркване, като тези комбинации са възможни чрез непосредствено наблюдение по време на потребелението, което осигурява незабавна обратна информация. В резултат на това, обратната връзка в третия етап остава без особено значеине, което е пълна противоположност на материалната сфера при търговията със стоки.
Високите изисквания към персонала в сферата на туризма налагат неговата по-висока мотивация, за да се постигне по-високо качество в обслужването и удовлетвореност у туриста!
Stoyantzenev.simplesite.co