Ето: И Т А Л И А Н С К И Е З И К Първи урок
Преди всичко, искам да благодаря за проявения интерес към италианския език и динамичният метод за изучаването му! Спазвайки препоръките ми, бихте могли да научите от италианския език онова, което другите не са успели да научат за години! Уроците са развити на общодостъпен език и са подходящи за самоподготовка. Акцентирал съм върху най-важните неща от италианския език, ако някой иска повече, с удоволствие ще му го предложа – чужд език се учи цял живот! Уроците са степенувани по обем и натовареност, за да имате възможност за по-добра асимилация. Много хора знаят и правила, и думи и изрази, а в живота не могат да си служат с тях, защото не са овладели механизма на езика! Динамичният метод цели именно това: да даде в най-проста, достъпна и лека форма мeханизма на всекидневния говор. Италианският е не само език на музиката, сам той е музика! За да бъдем на ти с италианския, ще почнем с началото, а това означава: с азбуката. Тя се състои от следните 21 букви: А [А]; В [Би]; С [Чи]; D [Ди]; Е [Е]; F [Еффе]; G [Джи]; H [Акка]; I [И]; L [Елле]; М [Емме]; N /Енне/; О [О]; Р [Пи]; Q [Ку]; R [Eрре]; S [Ессе]; Т [Ти]; U [У]; V [Ви, Ву]; Z [Дзета]. Срещат се още три букви, главно в думи от чужд произход: К /Капа/; J [ И лунга]; W [Допиа ву]. Пет от тях са гласни и се произнсят като съответните български гласни: а – а, е – е, i - и о – о, u - у. Останалите са съгласни и 11 се произнасят също като съответните български съгласни: b- б, d- д, f - ф, l - л, m - м, n - н, p - п, r - р, t - т, v - в. От другите 5 съгласни H е няма и изобщо не се произнася, а произношението на C и G зависи от гласната след тях. Ако имаме а, о или u, С се произнася К: caro mio, [каро мио] драги мой, G се произнася Г – Garibaldi. Ако имаме E или I, C се произнася Ч: cento [ченто] - сто; G се произнася Дж: gente [дженте] - хора. S се произнася С в началото на думите и след l, n, r: sole [соле] - слънце; salsa [салса] - сос (от тази дума е произлязло и българското съществително “салца”). В останалите случаи, особено между две гласни, S се произнася З: casa /каза/ - къща. Z се произнася ту като Ц, ту като Дз: Zar [цар] - цар; zero [дзеро] - нула. Няма строго правило в кои случаи тази буква се произнася Ц или Дз. В по-пълните речници разликата е посочена със специални графични знаци, иначе правилното произношение трябва да се запаметява. Остават ни още няколко тънкости, свързани с буквосъчетания. За да се запази мекият звук Чи и Джи пред гласните A, O и U , италианците вмъкват гласните E или I : ciao [чао] - довиждане; giardino [джардино] - градина. Съчетанията gli и gn придават мекота на съответната съгласна: lugliu [улио] - юли, но gloria [глория] - слава; montagna [монтаня] - планина, giugno [джуньо] - юни. Съчетанието SC пред Е и I се произнася Ш: scena [шена] - сцена; sci [ши] - ски. За да запази твърдият звук К, италианците прибавят съгласната Н: schizzo [скицо] - скица. Същата съгласна се използва, за да се запази твърдият звук на С пред Е и I: che [ке] - какво; chi [ки] - кой. Сега вече знаем да четем горе-долу италиански, затова ще се опитаме да прочетем едно четиристишие от една от най-големите италиански поетеси: Ада Негри (1870-1945). Баща й бил беден работник, от дете познавала неволята, но намерила сили да се бори и на 18 години станала учителка. Стихотворението е озаглавено “Buon di, Miseria” Добър ден, Мизерия (неволя): Chi batte alla mia porta?… Buon di, Miseria; non mi fai paura. Glacial come una morta. Entra: io t’accolgo rigida e sicura. Кой чука на моята порта (врата)?… Добър ден , Мизерия; не ми правиш страх. Ледена като една мъртва. Влез: аз те посрещам твърда и сигурна. Прочетете стиховете на глас пет-шест пъти, за да свикнете с произношението. Научете ги дори наизуст. Те няма да ви помогнат при разговор с таксиметровите шофьори, но може би ще ви помогнат да ободрите някой нещастник около вас. А те са толкова много в наши дни, нещастните хора, които имат нужда от една бодра дума. Подобно на голямата сърцеведка Ада Негри и ние ще започнем разговора си с италианците с поздрав: buon giorno – добро утро или добър ден; buona sera – добър вечер; buona notte – лека нощ; arrivederci – довиждане. Италианците не делят като нас деня на утро и по-късен час, всичко за тях е “буон джорно”. А когато ви поздравяват, обичат да се ръкуват. След като сме стопили леда между непознатите, с какво ще продължим? Естествено с най-употребяваните думички на всички езици – местоименията: аз, ти, той. Както българите и италианците имат две основни форми за личните местоимения: първата е, когато ние извършваме действието, а втората е, когато ние търпим действието на другите: аз обичам; ти ме обичаш. Граматиките твърдят, че в първия случай местоимението е подлог, във втория случай – допълнение. Граматиките са винаги скучно четиво, но са неизбежно зло. И така, на италиански имаме според граматиките следните лични местоимения: io, me или mi – аз, ме ми, мен, на мен; tu, te или ti – ти, те, ти, теб, на теб; egli, lo или lui – той, него, го. При третото лице имаме още една форма: gli или a lui – му, на него. Имаме и различен род: ella, la или lei – тя, я , нея; le или a lei – й, на нея; noi, ci или a noi – ние, ни нас, нам; voi, vi или a voi- вие, ви, вас, вам; essi, li, loro или a loro – те, ги, тях (за лица от мъжки пол); esse, le, loro или a loro – те, ги, тях (за лица от женски пол). Сега да се поупражним с помощта на глагола: amare – обичам: io ti amo – аз те обичам; tu mi ami - ти ме обичаш; еgli lo ama - той го обича (мъже); ella non la ama – тя не я обича (жени); noi vi amiamo – ние ви обичаме; voi ci amate – вие ни обичате; essi li amano – те ги обичат (мъже); esse non le amano – те не ги обичат (жени). А за раздяла една италианска пословица: Non c’e rosa senza spine – няма роза без бодли (тръни). Препоръчвам ви да препишете този урок в тетрадка от 80-100 листа, (добре е тя да бъде малък формат с твърди корици). Така, преписвайки всеки следващ урок, ще си създадете цял учебник по италиански език! Вземете си още една подобна тетрадка, в която ще вадите новите думи от всеки урок, по този начин ще създадете и свой речник! И още една важна препоръка – чужд език се учи с молив и лист в ръка! Пишете с черен химикал на бял лист и изговаряйте на глас всяка дума по десетина пъти! Ала препоръките не свършват… Изключително важно е, след като заучите всеки урок, да се опитате да го напишете, възпроизвеждайки го наизуст, _без да поглеждате в текста, защото “поглеждайки” в текста, така лъжете само себе си)! А след това, сравнете онова, което сте написали със съответният текст на урока, като поправите грешките си с червен химикал! Когато учите текстове, служете си винаги с въображението – свързвайте изразите от текста направо със съответните предмети. По този начин ще ви се “развърже” езика повече, отколкото ума и паметта! Когато учите чуждия език, е необходимо да мислите само за него – добрата концентрация ще ви гарантира бързо и трайно запаметяване! С прочит, преглед и прелистване език не се учи! Също така, благоприятно е, ако имате с кого да говорите чуждия език; слушане на италианска реч, слушане с водене на бележки и др. А най-добре е, ако има възможност да бъдете в среда, където се говори само този език! Изучаването на чужд език е 90% труд и то ежедневен, и 10% дарба, талант! Ето защо, създайте си навика да се занимавате с езика всеки ден поне по един час! Не щадете труда си при изучаването на чуждия език, тази “инвестиция в сиво вещество” ще се възвърне стократно много скоро, гарантирам го от опит! Ако имате въпроси, моля…
Stoyantzenev.simplesite.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар