Cамо с 10-сетина урока и с "граматика на 10-те пръста" можете да научите основните неща от всеки език!
Преди всичко, искам да благодаря за проявения интерес към френския език и динамичният метод за изучаването му! Спазвайки препоръките ми, бихте могли да научите от френски език онова, което другите не са успели да научат за години! Уроците са развити на общодостъпен език и са подходящи за самоподготовка. Акцентирал съм върху най-важните неща от френския език, ако някой иска повече, с удоволствие ще му го предложа – чужд език се учи цял живот! Уроците са степенувани по обем и натовареност, за да имате възможност за по-добра асимилация. Много хора знаят и правила, и думи и изрази, а в живота не могат да си служат с тях, защото не са овладели механизма на езика! Динамичният метод цели именно това: да даде в най-проста, достъпна и лека форма мeханизма на всекидневния говор. Френският е не само език на любовта, сам той е любов! За да бъдем на ти с френския, ще започнем с началото, а това означава: с азбуката.
Печатни букви:
Малки Главни Как се наричат Как се четат
а А а а
b B бе б
c C се с, к
d D де д
e E е е, е-затворено, е-нямо
f F еф ф
g G же ж, г
h H аш не се чете
i I и и
j J жи ж
k K ка к
l L ел л
m M ем м
n N ен н
o O о о, о- затворено
p P пе п
q Q кю к
r R ер р
s S ес с, з
t T те т
u U ю ю
v V ве в
w W дубл ве в
x X икс кс, гз, з, с
y Y игрек и
z Z зет з
Трябва да се обръща внимание на условните знаци, поставени под или над съответната буква. Точката означава затворена гласна, кръгчето означава нямо Е, дъгичката ~ носова гласна. За да се постигнат трайни, съзнателни навици, необходимо да се познават о с н о в н и т е правила при четенето на френски език: крайно Е не се чете: robe [роб] – рокля; крайна съгласна обикновено не се чете: diner [дине] – вечеря; C+e, i, y = c > cette [сет] – тази; ici [иси] – тук; cycle [сикл] – цикъл; С+a, o, u, съгласна = k > car[кар] - защото; cuisine [kюизин] - кухня; clef [кле] – ключ; ecole [екол] – учлище; Ch =ш > chez [ше] – у, при; C, {се седии – С със запетая отдолу} dec,u [десю] – разочарован; G+e, i, y= > etage [етаж] - етаж; gilet [жиле] - жилетка; gymnastе [жимнаст] - гимнастик; G+ a, o, u, съгласна = г > gare [гар] гара; gomme [гом] – гума; gris [гри] – сив; Gn = меко н > gagne [гань] – печели; Gu = г Guerre [гер] – война; S - между две гласни = з > rose [роз] – роза; Ss = с > classe [клас] – клас; Qu = к > quatre [катр] – четири; H – не се чете > hotel [отел] – хотел; Ai = е > lait [ле] – мляко; Ei = е > neige [неж] – сняг; Еu, Oeu = ое > deux [дое] – две; fleur [флоер] – цвете; soeur [соер] сестра; Au, Eau = o > faute [фот] - грешка; beau [бо] - хубав; Ou = у > nous [ну] – ние; Oi = уа > mois [муа] - месец; -aille - ай > bataille [батай] – битка; -eille – ей > оreille [орей] – ухо; Ail (в края на думата) = ай > travail [травай] – работа; -еil (в края на думата) – ей >soleil [солей] – слънце.
За да се постигне сравнително правилно произношение, трябва да се знае, че за разлика от български език някои от френските гласни (е, о, ое) биват затворени или отворени в зависимост от правописа им или от звуците, от които са оградени. Отворените (е, о, ое) са близки до съответните български гласни и дори да не са съвсем точно произнесени, не дразнят ухото. Затворените (е, о, ое), напротив, особено когато са накрая на думата, звучат много лошо, ако не са произнесени правилно! Ето защо те са отбелязани с точка под буквата, за да се обърне внимание, че гласната е затворена. Тук давам кратки обяснения за учленяване на тези гласни: 1. При затворено Е устните са силно опънати встрани, езикът опира до долните предни зъби. Практически устата се приготвя за I, а се произнася E.
2. При затворено О устната заема положение за Y, а се произнася O.
3. За учленяването на затворено Ое устата се подготвя като за Ю, а се произнася Е. Този звук трябва да се изговаря като българското Ьо след к, г (кьосе, гьол), а не като Йо в йод, Йовков и т.н. При отворено Ое отворът на устата е малко по-широк.
Тук трябва да се обърне внимание и на френската гласна U , която по липса на съответен белег бележим с Ю, ала не съвпада с българското ю. Френското U е чисто и не съдържа звука на българското Ю [иу]. То може да се сравни с българското Ю, което се намира след к, г (кюфте, гюбре).
Друга особеност на френските гласни са така наречените „носовки”, те са гласни, последвани от крайни n,m или от n,m + друга съгласна, при това положение n,m не се изговарят, а само дават носов при-звук на предходната гласна. Практически тази гласна се произнася, като въздушната струя, която се прекарва едновременно през носа и устата, без езика да се опре до небцето (при n) и без да се слепват устните (при m). Някои гласни, последвани от n или m, променят изговора си: en, em = носово А; in, im, yn, ym, = носово Е.
Гласната, последвана от n или m звучи еднакво и затова при транскрипцията си служим със знака ~ върху Н, което означава, че гласната е носова а „н” не се чете! Във френски език има четири носовки: a,o, e, oe, които бележим ан, он, ен, оен, (със знак ~ върху Н-то). Френските носовки могат да се сравняват със съответните гласни в думи като: бански, испански, африкански, слонски, донски, женски, френски, еленски, гьонски.
Едно от най-трудните явления при изговарянето на френски език е нямото Е, което в някои случаи се изговаря, а в други отпада, (не се произнася). Нямо Е се среща, когато буквата Е е последвана от една съгласна или от две съгласни, но втората е L или R, и в края на едносричните думи. Нямото Е се изговаря чрез леко закръгляне на устните. В транскрипцията го бележим с кръгче под буквата Е: petit [пети] – малък; secret [секре] – тайна; de [де] – на, от. (Кръгчето под Е подсказва, че трябва да се закръгляват устните)! Нямото Е отпада, когато само една съгласна го отделя от предхождащата го гласна в същата дума или в групата от думи: ако две съгласни го отделят от предхождащата го гласна, то не отпада; нямото Е не отпада и от начална сричка, защото пред него няма гласна: ma petite [ма птит], (една съгласна –р- го отделя от а), но un(e) petite [юн петит], (две съгласни – n, p - го отделят от u ), или: petite [петит], (начална сричка). В случай като mon petit Е отпада, [мон пти], защото n не се смята за съгласна, а само прави гласната „носовка”. При отпадането на нямо Е действат много други фонетични закони, с които постепенно ще се запознаем. Тук давам само основното правила, за да се разясни поне отчасти случаят с нямото Е. Отпадането на нямото Е е типично за всекидневния говорим език! Когато средата, в която се говори, е по-официална, толкова по-рядко отпада нямото Е! За чужденеца, който говори бавно и не владее езика, е добре да произнася нямото Е!
Ударението във френски език в отделната дума пада на крайната сричка: professeur [професое’р] – професор; parle [па’рл] – той/тя говори; notre [но’тр]наш,-а.
При говора всяка дума не носи ударение. Думите, които изразяват една представа, една мисъл, образуват така наречената ритмична група, която се произнася на един дъх! Само последната сричка от групата е ударена: Notre professeur parle tres vite [нотр професоер парл тре ви’т] – Нашият професор говори много бързо.
Друго характерно за френския език е свързването (liaison) – [лиезон]. Когато една дума завършва със съгласна, която не се произнася, а следващата дума започва с гласна или нямо h , крайната съгласна от първата дума се произнася, като се свързва с втората дума! При свързването s се чете З, а d се чете Т: les eleves [ле-з-елев]; prend-elle [пран-т-ел]; fait-il [фет-ил]. Свързването „лиезон” се прави само в определени случай, на които ще акцентирам допълнително.
Сега вече знаем да четем горе-долу, затова ще се опитаме да прочетем едно четиристишие:
Quand je vois tes yeux, mon сoeur s’epanouit. Je veux te dire; ce que mon сoeur me dit!
Когато видя очите ти, сърцето ми разцъфтява; аз искам да ти кажа, онова, което моето сърце ми казва.
Препоръчвам ви да препишете този урок в тетрадка от 80-100 листа, (добре е тя да бъде малък формат с твърди корици). Така, преписвайки всеки следващ урок, ще си създадете цял учебник по френски език! Вземете си още една подобна тетрадка, в която ще вадите новите думи от всеки урок, по този начин ще създадете и свой речник! И още една важна препоръка – чужд език се учи с молив и лист в ръка! Пишете с черен химикал на бял лист и изговаряйте на глас всяка дума по десетина пъти! Ала препоръките не свършват… Изключително важно е, след като заучите всеки урок, да се опитате да го напишете, възпроизвеждайки го наизуст, без да поглеждате в текста, защото “поглеждайки” в текста, така лъжете само себе си)! А след това, сравнете онова, което сте написали със съответният текст на урока, като поправите грешките си с червен химикал! Когато учите текстове, служете си винаги с въображението – свързвайте изразите от текста направо със съответните предмети. По този начин ще ви се “развърже” езика повече, отколкото ума и паметта! Когато учите чуждия език, е необходимо да мислите само за него – добрата концентрация ще ви гарантира бързо и трайно запаметяване! С прочит, преглед и прелистване език не се учи! Също така, благоприятно е, ако имате с кого да говорите чуждия език; слушане на френска реч, слушане с водене на бележки и др. А най-добре е, ако има възможност да бъдете в среда, където се говори само този език! Изучаването на чужд език е 90% труд и то ежедневен, и 10% дарба, талант! Ето защо, създайте си навика да се занимавате с езика всеки ден поне по един час! Не щадете труда си при изучаването на чуждия език, тази “инвестиция в сиво вещество” ще се възвърне стократно много скоро, гарантирам го от опит! Ако имате въпроси, моля…
Няма коментари:
Публикуване на коментар