Преди всичко, искам да благодаря за проявения интерес към английския език и динамичният метод за изучаването му! Спазвайки препоръките ми, бихте могли да научите от английски език онова, което другите не са успели да научат за години! Уроците са развити на общодостъпен език и са подходящи за самоподготовка. Акцентирал съм върху най-важните неща от английския език, ако някой иска повече, с удоволствие ще му го предложа – чужд език се учи цял живот! Уроците са степенувани по обем и натовареност, за да имате възможност за по-добра асимилация. Много хора знаят и правила, и думи и изрази, а в живота не могат да си служат с тях, защото не са овладели механизма на езика! Динамичният метод цели именно това: да даде в най-проста, достъпна и лека форма мeханизъма на всекидневния говор.
По произход английския език принадлежи на групата германски езици и заедно с тях към голямото индо-европейско семейство. Широкото географско разпространение на английския език естествено е довело до обособяването на регионални разновидности. Но разликите между двете основни разновидности на английския език – британската и американската – са общо взето, малки. Най-големи различия има в областта на произношението, по-малки в речника и сравнително най-малки – в граматиката. Думите в английския език са общо взето бедни на окончания, (с изключение на 3л.ед.ч.), затова личните местоимения са неделими от глагола. Има ясен стремеж към едносричност, (след китайския английският език е най-съвършен в това отношение). В английския език няма падежи, няма и слети членове с предлози, (както в италиански). Съществува само една форма на родителен падеж: Peter’s pen Петровата писалка = the pen of Peter , писалката на Петър. Друга особеност на английския език е липсата на граматически род. Известно е че английският правопис е доста труден, поради несъответствието между броя на звуците и броя на буквите, с които разполага съответната азбука. Най-усложненото отношение между букви и звукове сред европейските езици съществува в английския език. Той е стигнал в строеж и произношение, до крайна простота, но в правописът е изостанал. Голямото несъответствие между онова, което се пише и това, което се чете, налага използването на „фонетична азбука”. Ето защо, преди още да сме се запознали с английската азбука, нека да се запознаем с т.нар. „фонетична азбука”, съдържаща символи от възприетите международни фонетични знаци, с помощта на които се транскрибира английският текст, за да бъде правилно произнасян. Разбира се, че произношение не се учи само по книга, ето защо ако нямате с кого да говорите, то слушайте радио, видеофилми, песни, и се стремете да преосмислите това, което сте научили. Относно произношението писмените упътвания може само да улеснят това преосмисляне. Препоръчвам добре да усвоите особеностите на произношението, преди да продължите със следващия урок. А ето и фонетичната азбука:
Гласни звуци в английски език:
[i:] - дълго затворено „и“, близко до българското „ий“ в думи като „Сийка“.
[i] - кратко отворено „и“; отворете устата, като за българското „е“, и произнесете звука „и“.
[e] - подобно на българското „е“ в ударени срички – Петър.
[ᴂ] – звук, среден между „а“ и „е“; отворете устата, за да произнесете „а“ и се постарайте да произнесете звука „е“.
[α:] – дълго отворено „а“, подобно на звука, който лекарят иска да чуе, когато преглежда гърлото.
[Ͻ] - кратко „о“, окръглено в устната кухина, а не с помощта на устните, както е в български език.
[Ͻ:] - звук, подобен на българското „о“, но много по-дълъг.
[Ә] - кратък неясен звук, подобен на българското „ъ“ в неударена сричка, като в „кълбо“.
[Ә:] - като предшестващия звук [Ә], само че по-дълъг.
[ʌ] - отговаря на българското „а“ в неударени срички, като „къща“.
[u] - кратко „у“, окръглено в устната кухина, а не с помощта на устните както в български език.
[u:] - звук, подобен на българското „у“, но много по-дълъг.
[ju] – като българското „ю”.
[je]- както българското „йе“.
[jϽ] - както българското „йо“.
[ja] - както българското „я“ в неударени срички – коня.
[jα:] - като удължено българско йа“.
[w] -учленява се като „в“, но без участието на зъбите, а само с устните, като „уиски“.
Трябва добре да се запомни, че всички английски гласни звуци, особено кратките, се изговарят с отпуснати мускули на устата. Закръглянето на устните е много по-слабо, отколкото в български език. Освен това всички английски гласни са малко по-дълги, когато са пред звучна съгласна ( b, d, g,v ,z ), отколкото, когато са пред беззвучна съгласна.
Двугласни:
Необходимо е да се знае, че при всички двугласни ударението пада на първия елемент, като вторият елемент само се загатва. Двугласните в английски език се произнасят слято.
[ai] - като българското „ай“.
[ei] - като българското „ей“.
[Ͻi] - като българското „ой“.
[au] - близко до българското „ау“ в „пауза“.
[ou] - близко до „оу“ в „клоун“.
[iӘ] - съчетание между [i] и [Ә] с ударение върху [i].
[uӘ] - съчетание между [u] и [Ә] с ударение върху [u].
[ԐӘ] - подобно на „еъ“ с ударение върху първия елемент.
Съгласни:
[p] - съответства на българското „п“, но е много по-експлозивно.
[b] - съответства на българското „б“, но е много по-експлозивно.
[m], [k], [g],[ f], [v], [s], [z] - отговарят съответно на българските „м“, „к“, „г“, „ф“, „в“,“с“,“з“.
[t] - прилича на българското „т“, но се учленява, като езикът се поставя над зъбите.
[d] – „д” учленява се също, като езикът се поставя над зъбите.
[n] - „н“ учленява се също, като езикът се поставя над зъбите, при корените им.
[l] – „л” също се учленява, като езикът се поставя високо над зъбите, при корените им.
[ʃ], [ʒ], [t ʃ] - отговарят съответно на българските „ш“, „ж“, „ч“.
[d ʒ] – отговаря на българското “дж”.
[r] – „р”, което се учленява, като езикът се повдига към небцето, без да се допира до него. За да се получи английското [r], поставете палеца между зъбите си и се помъчете да произнесете „р”.
[h] – придихателен звук, който само напомня българското „х”.
[ƞ] – звук, който се учленява между задната част на езика и небцето. Помъчете се да произнесете думат „гонг”, като загатнете само „г”, без да го изговорите напълно. Така ще получите звука [ƞ].
[θ] – „т”, учленено с езика между зъбите.
[ᵭ] – „д”, също учленено с езика между зъбите.
Помнете, че в английски език всички звучни съгласни в края на думите остават звучни, не се обеззвучават, както в български.Помнете също така, че дължината на гласните, която се означава в транскрипцията с [:], трябва винаги да се спазва. Ако нарушите тези правила, може да се получат думи със съвсем различни значения, например: bag [bᴂg] - чанта <> back [bᴂk] - гръб; beet [bi:t] -бия <> bit [bit] -късче парче. Българите, изучаващи английски език, често удължават кратките гласни и скъсяват дълги гласни! Ето защо, трябва да се обърне специално внимание на правилния изговор на кратките и дългите гласни в английския език.
Надявам се, че вече можете да прочетете и самата английска азбука, която се състои от 26 букви: A, a [ei] - ей; B, b [bi:]- бии; C, c [ci:] - сии; D, d [di:] - дии; - и; F, f [ef] - еф; G, g [dʒi:]- джии; H, h [eitʃ]- ейч; I, I [ai]- ай; J, j [dʒei]- джей; K, k [kei] - кей; L, l [el]- ел; M, m [em]- ем; N, n [en] - ен; O, o [ou] - оу; P, p [pi:] - пии; Q, q [qju:] - кю; R, r [a:] -аа; S, s [es]- ес; T, t [ti:] -тии; U, u [ju:] - юю; V, v [vi] -ви; W, w [dʌbl ju:]- дабл,юю; X, x [eus] - екс; Y, y [wai] - уай; Z, z [zed] -зед.
Сигурно вече си задавате основният въпрос: “To be or not to be ?” [ту би оо нот ту би] – да бъда или да не бъда, (да уча ли английски или да не го уча…?) Не се страхувайте, очите се плашат, умът не се плаши! Ако все пак имате смелост да продължите, то препоръчвам ви да препишете този урок в тетрадка от 80-100 листа, (добре е тя да бъде малък формат с твърди корици). Така, преписвайки всеки следващ урок, ще си създадете цял учебник по английски език! Вземете си още една подобна тетрадка, в която ще вадите новите думи от всеки урок, по този начин ще създадете и свой речник! И още една важна препоръка – чужд език се учи с молив и лист в ръка! Пишете с черен химикал на бял лист и изговаряйте на глас всяка дума по десетина пъти! Ала препоръките не свършват… Изключително важно е, след като заучите всеки урок, да се опитате да го напишете, възпроизвеждайки го наизуст, без да поглеждате в текста, защото “поглеждайки” в текста, така лъжете само себе си! А след това, сравнете онова, което сте написали със съответният текст на урока, като поправите грешките си с червен химикал! Когато учите текстове, служете си винаги с въображението – свързвайте изразите от текста направо със съответните предмети. По този начин ще ви се “развърже” езика повече, отколкото ума и паметта! Когато учите чуждия език, е необходимо да мислите само за него – добрата концентрация ще ви гарантира бързо и трайно запаметяване! С прочит, преглед и прелистване език не се учи! Също така, благоприятно е, ако имате с кого да говорите чуждия език; слушане на английска реч, слушане с водене на бележки и др. А най-добре е, ако има възможност да бъдете в среда, където се говори само този език! Изучаването на чужд език е 90% труд и то ежедневен, и 10% дарба, талант! Ето защо, създайте си навика да се занимавате с езика всеки ден поне по един час, когато сте освободени от физическа и психическа натовареност! Не щадете труда си при изучаването на чуждия език, тази “инвестиция в сиво вещество” ще се възвърне стократно много скоро, гарантирам го от опит! Ако имате въпроси, моля…
Stoyantzenev.simplesite.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар