По чертичките и цифрите върху опаковката, известни като щрихкод или баркод, купувачът може да познае от коя страна е производителят или за кой пазар е предназначена стоката. Нелегалните производители често използват фалшиви щрихкодове и по тях може да се улови „ментето”.
Маркирането на стоката с т.нар. щрихкод се прави по система на Международната асоциация по номериране (ЕАН), която включва почти 100 страни. Българската търговско-промишлена палата (БТПП) е националната организация за България. Само тя има право да развива национална система за маркиране с щрихкод (баркод).
Първите две или три цифри от баркода дават информация за страната, където е произведена стоката, или за кой пазар е предназначена. Специалистите наричат тези цифри префикси. В тях влиза и първата цифра, която често стои като отделена от останалите.
Английският щрихкод например започва с 50. Но и щрихкод на българска стока може да започва с 50, ако българската фирма я произвежда специално за износ във Великобритания, кодът й е даден от тамошната организация на ЕАН, тя отговаря на тамошните стандарти и изисквания за качество. У нас рядко могат да се видят такива стоки. Тук например се срещат американски цигари с германски щрихкод – първите цифри са 400. Те или са произведени по лиценз в Германия, или са за износ на германския пазар.
Над комбинацията от цифри са поставени техните съответствия под формата на щрих (черни и бели ивици). Ивиците служат за автоматично разчитане на информацията чрез сканиране.
Маркирането на потребителските стоки се нарича търговски код и се състои от 13 цифри. Сред специалистите е известен като ЕАН-13. Например един български щрихкод се състои от следните знаци (отляво надясно): национален идентификационен номер, който включва числото за България – 380, последвано от 5 цифри – номер на производител (търговец). Следват 4 знака за номер на артикул и 1 знак контролна цифра.
Щрихкодовете могат да се отпечатат на опаковката или на самозалепващи се етикети. Първият начин е за производителите, вторият – за търговците. Търговецът може да маркира стоки със свои собствени етикети. Дългият 13-цифров код (ЕАН-13) има и съкратен вариант от 8 знака, който е известен като ЕАН-8. Състои се от националния идентификационен номер, последван от 4 знака за номер на артикул и една контролна цифра. Съкратеният 8-значен код е предназначен за кодиране на малко по обем стоки или етикети.
Автоматичният прочит на щрихкода става със скенер, вграден или свързан с касов апарат или с компютър. Все по-рядко се използва сканираща писалка. Когато опакованата стока се прекара с едно движение пред скенера, на екрана на апарата се появява информацията, която е заложена предварително за този щрихкод: цена, наименование на продукта, складови наличности и др.
Баркодовете дават много предимства за търговците и производителите. Ако се използват каси със скенери, обслужването е по-бързо, купувачът трудно може да бъде излъган в сметкатa. Автоматично се следят продажбите на дадена стока, складовите наличности.
По цифрите потребителят може да се научи да разпознава страната, от която идва стоката, или за кой пазар е предназначена. Но и информацията кой е производителят или търговеца, също може да се използва, макър и по-трудно. Фирмите, които имат щрихкод са около половин милион от цял свят. Но всеки гражданин при съмнения за мошеничество може да изиска от БТПП проверка на коя фирма, принадлежи съответен щрихкод. Това става с нарочно писмо до бюрото по ЕАН в БТПП. В него трябва да бъде аргументирано искането за издирване. Може да се окаже, че щрихкодът е фалшив. Ако ли пък не е, бюрото на ЕАН предоставя името, адреса и телефоните на фирмата, независимо къде по света е регистрирана. Българското бюро по номериране получава много запитвания от сродни организации в чужбина за наши стоки с баркодове, защото често се срещат измислени номера и комбинации.
На нашия пазар може да се види например шотландско уиски с код за САЩ и Канада. Той е с 12 знака, с един по-малко от световния стандарт. Стока с код за друг пазар не е задължително да бъде фалшива. От 1992 г. в САЩ и Канада действа закон, по силата на който се забранява вносът на артикули с постоянно тегло, немаркирани с щрихкод.
До 2005 г. беше направено пълно покритие на двете системи – световната и американската. Всички декодиращи скенери могат да четат американските кодове и обратно.
Често производителите на фалшиви стоки копират чужди щрихкодове, за да придадат по-истински вид на продукта си и да заблудят потребителите. Хората си мислят, че така стоката е качествена, от авторитетен производител. Най-много мошеничества са засечени при перилните препарати и при изделия на хранително-вкусовата промишленост.
Някои ментета се сдобиват с баркодове, които не са предназначени за съответния вид стока. Използва се номерация за супермаркети, периодични издания, вътрешноведомствена номерация.
Транспортните опаковки, като кашони, палети, мастербоксове, носят отделен щрихкод, който е с 14 знака. Ако потребителят открие подобен върху стока, която се продава на дребно, значи има някаква фалшификация.
В някои случаи мошениците използват код от един артикул, а цифрите са от друг или са комбинирани произволно. Това става ясно при проверка в БТПП или като се сканира кодът.
Кодове за разпознаване на страната по началните цифри на щрихкода:
00-09 САЩ, Канада, обединени в Единен съвет за кодиране (UCC)
20-29 Вътрешноведомствени номера
30-37 Франция
380 България
383 Словения
385 Хъратска
387 Босна и Херцеговина
400-440 Германия
45 и 49 Япония
460-469 Руска федерация
471 Тайван
474 Естония
475 Латвия
477 Литва
479 Шри Ланка
480 Филипини
482 Украйна
484 Молдова
489 Хонконг
50 Великобритания
520 Гърция
529 Кипър
531 Република Македония
535 Малта
539 Ирландия
54 Белгия и Люксембург
560 Португалия
569 Исландия
57 Дания
590 Полша
594 Румъния
600-601 Южна Африка
609 Мавриций
611 Мароко
613 Алжир
619 Тунис
64 Финландия
690 Китай
70 Норвегия
729 Израел
73 Швеция
740-745 Гватемала, Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Ри-
ка, Панама
746 Доминиканска репуб-
лика
750 Мексико
759 Венецуела
76 Швейцария
770 Колумбия
773 Уругвай
775 Перу
777 Боливия
779 Аржентина
780 Чили
784 Парагвай
786 Еквадор
789 Бразилия
80-83 Италия
84 Испания
850 Куба
858 Словакия
859 Чехия
860 Сърбия
869 Турция
87 Холандия
880 Южна Корея
885 Тайланд
888 Сингапур
890 Индия
893 Виетнам
899 Индонезия
90-91 Австрия
93 Австралия
94 Нова Зеландия
955 Малайзия
977 ISSN (периодика)
978-979 ISBN (книги)
980 Бележки за връщане на депозит (амбалж и др.)
99 Купони
ЗАБЕЛЕЖКА: Показан е цифровият код на страните-членки на ЕАН (Международната асоциация по номериране). Първите цифри (префикси) от баркода определят от коя страна е производителят на стоката или за кой пазар е предназначена. Включени са и префикси за супурмаркети, купони, бележки за връщане на депозит и др. Данните са от бюлетина на Националното бюро по ЕАН към БТПП.
В щрихкодовете на САЩ и Канада първата цифра е от 0 до 9. Американската система за идентификационни номера UPC е 12 цифрова. За разлика от европейската ЕАН, при американската първата и последната цифра са по-малки. Кодовете на САЩ и Канада също имат кратък 8-цифров код.
Stoyantzenev.simplesite.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар